…или
Имало едно време …
Септември ,но 2002 година .Децата /тогава на 12 и 15 години /,оставени при баба и дядо…аз тръгвам при любимия съпруг …защото вече една година сме разделени ,защото искам да съм с него,защото ,защото…защото искам да усетя още веднъж аромата на портокаловите дръвчета ,които не можах да забравя от първото си посещение в Испания през април /пътуване ,подарък за Рождения ми ден/…И така …чака ме …Първата квартира -в малко ,тихо селце /ще ми липсва/,няколко стаи с емигранти -украинци,литовци и руснаци …Организирано посрещане – с много алкохол…ха,ха-кой го е грижа ,че ние не пием …Както и да е …не мога да се настаня в стаята на Дани/мъжът ми/ …настаняват ме в стая с рускиня…Нееее,това не може ,не трябва да става …Тръгвай,викам аз на половинката …ставай и тръгвай да търсим квартира …Ти не разбираш ли,вика ми той…няма,няма нищо…никъде …нямаме документи …Тръгвам сама …пет километра до близкото градче,с разговорника под мишница . Първото локаторийо в Ориуела е мое …а там свен телефони ,на някакво табло се веят няколко обяви…Обаждам се ….хи,хи -ама как се разбрахме само и …след два дена имахме стая -в апартамент с колумбианци и екваторианци ,но имахме стая,наша си стая …След известно време срещаме българи …Какъв късмет …случайно да сме търсели стая….те имали свободна …Супер ,ще живея с други българи /тогава не знаех ,че да жишееш с руснаци или индианци е далеч по здравословно 
…Първото ми работно място беше на полето … садих броколи …не беше трудно,ха-ха …но като си спомня първия ден бабите как ме подминаваха в редовете … А как се придвижвахме с Дани до това безкрайно поле с броколи…с колело …с едно колело Той кара ,а аз отпред на рамката …След това дойде работата в шивашка фирма /не искам да си спомням тези моменти / …разни алмасени за зеленчуци …Успяхме да съберем пари и и се върнах в България за децата .
На 1-ви февруари,2003 -та бяхме вече заедно .В собствена квартира и сами – колкото и неугледна,тъмна и влажна да беше, за нас беше Рай .
следва продължение ……………………………….
Неви каза:
on 29.09.2009 at 12:36
Здравей Габи,незнам дали ме помниш /от многодетния форум/,но това няма значение………Разказа ти ,на който очаквам продължението с голямо нетърпение, много ме развълнува.Имам си причина за това……..Толкова топъл ,жив и истински е ,браво ,очаквам историята ти.Поздрави на големите момчета и целувки за Додо !!
gaby каза:
on 11.10.2009 at 13:21
Неви,рабира се че те помня…багодаря ти ! Ще продължа разказчето като се завърна в България от дългото пътуване,което е тема за нова и дълга история.
Vicky каза:
on 05.10.2009 at 10:03
Габи с нетърпение очаквам продължението на твоя разказ!
Съдбата често ни поставя пред изпитания
Важното е да имаме сили и желание да ги преодолеем и да бъдем силни!
А си такава
Поздрави!
Вики
gaby каза:
on 11.10.2009 at 13:24
Вики,благодаря ти…с удоволствие ще пиша историята,като знам,че имам приятели които с удоволствие я четат .
maria каза:
on 12.10.2009 at 12:33
Мила Габи,
прекрасен разказ!
Надявам се всичко лошо да е вече зад вас, а напред да е сльнцето на успеха!
Прегрьдки на цялото семейство!
Tanita каза:
on 13.10.2009 at 05:56
Габи надявам се всичко лошо вече да е зад гърба ви, леко и успешно прибаране! Чакам с нетърпение да пишеш, че вече сте в България! Много късмет от тук нататък!
gaby каза:
on 22.10.2009 at 11:47
Танче ,целувам те !
HRISI каза:
on 19.11.2009 at 10:14
mnogo mi haresa saita super istinski
gaby каза:
on 29.11.2009 at 07:04